За лектора
Д-р Веселина Янкова е родена във Варна, където започва професионалния си път в Техническия университет - Варна. Има над 20 години академичен опит, като последните единадесет от тях са в Higher Colleges of Technology (HCT) - най-голямата институция за висше образование в Обединените арабски емирства, с над 23 000 студенти в седем кампуса, където е ръководител на бакалавърската програма „Иновации и предприемачество“.
Сред настоящите ѝ области на работа са предприемачеството като практика с фокус върху студентските стартъпи; партньорството с индустрията чрез курсове, разработвани и преподавани съвместно с практици, съвместни проекти и студентски стажове; както и интегрирането на изкуствения интелект в академичните курсове.
Д-р Янкова е Fellow на Higher Education Academy, Великобритания (FHEA), и член на Chartered Institute of Marketing, Великобритания. Сред професионалните ѝ квалификации са Microsoft Certified Educator, Digital Teaching and Learning (eTeacher) на Blackboard Academy, САЩ, и Competency Based Education на The Ohio State University, САЩ. Носител е на множество международни и национални награди, сред които ACBSP Teaching Excellence Award от американския акредитационен орган за бизнес образование, Curriculum Innovation Award за интегриране на AI и Empowerment Leader Award.
За лекцията
Описание на лекциятаНай-доброто доказателство, че един град е умен, е, че жителите му престават да го забелязват. Д-р Янкова познава Дубай от две гледни точки: изследвала е рамката му за умен град и живее в него повече от десетилетие - и като жител отдавна е спряла да брои платформите и приложенията. Вместо това тя измерва онова, което тихо е изчезнало от ежедневието: опашката, пътуването през целия град, папката с хартиени документи, пазени в случай че някой ги поиска. Почти всичко, от което има нужда от града, днес тя прави от телефона си, и според нея това никога не е било основно технологично постижение - технологията е била достъпна за много градове - а въпрос на бързо решение и последователното му прилагане в голям мащаб. Това, което тя внася в дискусията, не е рецепта за други градове - след единадесет години живот извън България - а погледът на един жител върху това какво реално се променя, когато всичко това работи, и какво изисква то от хората, които живеят в този град.
Основни изводи за аудиториятаМярката на жителя за умен град: не броят на платформите и приложенията, а онова, което е изчезнало от ежедневието - опашката, пътуването през целия град, папката с документи, пазени в случай че някой ги поиска. Защо резултатът на Дубай е не толкова технологично постижение, колкото резултат от бързо взети решения и последователното им прилагане в голям мащаб - технологията е била достъпна за много градове. Какво изисква един работещ умен град от хората, които живеят в него, и какво се променя за тях на практика.